Луната се оглежда във очите ми
и търси своя недостигнат тих пристан.
Заплитат се нежно измами и истини,
светът ми е покрит със пясък разпилян.

Как уморих се да вдигам стени,
от околния свят да се защитя.
Но сякаш от нищото появи се ти - 
сега съм открита… някак странно е, да.

Очите ти разтвориха стените устойчиви.
Усмивката ти сякаш отвътре промени ме.
В ръцете ти се крият мечтите ми наивни
и насън дори прошепвам твойто име…

За мен си онзи безопасен бряг,
на който мога просто да заспя.
За мен си всичко – без „защо” и „как”.
Усещам те и знам, не съм сама.