Луната се оглежда във очите ми
и търси своя недостигнат тих пристан.
Заплитат се нежно измами и истини,
светът ми е покрит със пясък разпилян.
Как уморих се да вдигам стени,
от околния свят да се защитя.
Но сякаш от нищото появи се ти -
сега съм открита… някак странно е, да.
Очите ти разтвориха стените устойчиви.
Усмивката ти сякаш отвътре промени ме.
В ръцете ти се крият мечтите ми наивни
и насън дори прошепвам твойто име… ...