Няма пък да ти се дам, Животе,
колкото и да ме поваляш ти,
колкото и ножове да ми забиеш,
пак ще се изправя с моите мечти.
Няма да ме бутнат нито хората измамни,
нито всички пратени беди,
усмивката ми няма да замръкне,
винаги ще бъде тук и ще блести.
Сърцето ми е пълно с несломима воля,
да живея те, Животе, все със хъс,
за което съм безсилна Бог ще моля
и с гордост ще го нося своя кръст!
Предизвиквам те, Животе, още дай ми,
изпитвай ми душата ако щеш и век,
аз знам, че тези дето Бог обича,
винаги дарява със живот нелек.
© Ирина Пачелиева Все права защищены