Apr 6, 2021, 11:42 AM

Не ти се давам

1K 0 4

Няма пък да ти се дам, Животе,
колкото и да ме поваляш ти,
колкото и ножове да ми забиеш,
пак ще се изправя с моите мечти.

Няма да ме бутнат нито хората измамни,
нито всички пратени беди,
усмивката ми няма да замръкне,
винаги ще бъде тук и ще блести.

Сърцето ми е пълно с несломима воля,
да живея те, Животе, все със хъс,
за което съм безсилна Бог ще моля
и с гордост ще го нося своя кръст! 

Предизвиквам те, Животе, още дай ми,
изпитвай ми душата ако щеш и век,
аз знам, че тези дето Бог обича,
винаги дарява със живот нелек.

                                             
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Пачелиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прриятно! Харресах!
  • Много ми хареса непримиримият ти дух и убедеността, която лъхат от стихотворението ти Ирра! Дръзновението на младата душа!
    Браво! Бог обича смелите, не се променяй...
  • Поздравления за силата ти на духа. Тези неща се чувстват и в произведенията ни. Бъди такава и Бог винаги ще те подкрепя!
  • Само така!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...