6.04.2021 г., 11:42

Не ти се давам

1K 0 4

Няма пък да ти се дам, Животе,
колкото и да ме поваляш ти,
колкото и ножове да ми забиеш,
пак ще се изправя с моите мечти.

Няма да ме бутнат нито хората измамни,
нито всички пратени беди,
усмивката ми няма да замръкне,
винаги ще бъде тук и ще блести.

Сърцето ми е пълно с несломима воля,
да живея те, Животе, все със хъс,
за което съм безсилна Бог ще моля
и с гордост ще го нося своя кръст! 

Предизвиквам те, Животе, още дай ми,
изпитвай ми душата ако щеш и век,
аз знам, че тези дето Бог обича,
винаги дарява със живот нелек.

                                             
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Пачелиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прриятно! Харресах!
  • Много ми хареса непримиримият ти дух и убедеността, която лъхат от стихотворението ти Ирра! Дръзновението на младата душа!
    Браво! Бог обича смелите, не се променяй...
  • Поздравления за силата ти на духа. Тези неща се чувстват и в произведенията ни. Бъди такава и Бог винаги ще те подкрепя!
  • Само така!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....