Не вярвам вече в есента
в пътят на всеки лист от нея вярвам,
в неговото раждане, в смъртта
и после отначало всичко как започва.
Не вярвам вече във дъжда,
който измивал, казват, от очите печал.
Той на Небето е - от сълзите - Сълза,
но на земята превръща се в кал.
Не вярвам вече в потъмнялото сребро
и в старото злато на кръстовете също.
Неумолимо времето покрива ги с добро,
но на хората едни и същи са очите. ...