7 янв. 2019 г., 20:34

Нечут монолог

1.8K 24 19

Зад всяка мисъл нищото наднича.
Едреят кухините - то ги всмуква.
На себе си не мога да приличам
след толкова години дълга скука.

И драконът на сенките приижда
от залеза на изгреви изсечен.
Спасява ме, че още не ме вижда.
Но туй ме прави още по-обречен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всяка мисъл има задна мисъл...
  • Незнам представител на коя цивилизация си, но съм сигурна, че носи светлина и мисията , с която си натоварен е , да обогати човешката раса! Поздрав!
  • Хареса ми кратката форма, изпълнена със съдържание. Небитието, което тревожи със своя неясен образ, умората от блуждаенето на ума,отдалечаващо ни от самите нас, страхът от неизбежната предопределеността. Философските терзания на човека в захвърлеността на битието. Не мисля като теб, но харесвам поетичния изказ, с който защитваш своя възглед. И „залеза на изгреви”!
  • Хареса ми, Младене, чудна образност и сравнения!
  • Невероятна образност и дълбок психологизъм!... Удоволствие е да те чета, Младене!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....