7.01.2019 г., 20:34

Нечут монолог

Поезия

1.8K 24 19

Зад всяка мисъл нищото наднича.
Едреят кухините - то ги всмуква.
На себе си не мога да приличам
след толкова години дълга скука.

И драконът на сенките приижда
от залеза на изгреви изсечен.
Спасява ме, че още не ме вижда.
Но туй ме прави още по-обречен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pavli (Павлина Петрова)

Всяка мисъл има задна мисъл...

2021-03-29T09:25:18+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Незнам представител на коя цивилизация си, но съм сигурна, че носи светлина и мисията , с която си натоварен е , да обогати човешката раса! Поздрав!

2019-02-22T08:30:08+02:00
Lilia_Anna (Boyana)

Хареса ми кратката форма, изпълнена със съдържание. Небитието, което тревожи със своя неясен образ, умората от блуждаенето на ума,отдалечаващо ни от самите нас, страхът от неизбежната предопределеността. Философските терзания на човека в захвърлеността на битието. Не мисля като теб, но харесвам поетичния изказ, с който защитваш своя възглед. И „залеза на изгреви”!

2019-02-13T19:02:10+02:00
Аnna (Ана Янкова)

Хареса ми, Младене, чудна образност и сравнения!

2019-02-01T23:04:26+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Невероятна образност и дълбок психологизъм!... Удоволствие е да те чета, Младене!

2019-01-24T14:11:18+02:00