vega666 (Младен Мисана)
1563 14330
7.01.2019 г., 20:34 ч.

Нечут монолог 

  Поезия
1441 23 21

Зад всяка мисъл нищото наднича.
Едреят кухините - то ги всмуква.
На себе си не мога да приличам
след толкова години дълга скука.

И драконът на сенките приижда
от залеза на изгреви изсечен.
Спасява ме, че още не ме вижда.
Но туй ме прави още по-обречен.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всяка мисъл има задна мисъл...
  • Незнам представител на коя цивилизация си, но съм сигурна, че носи светлина и мисията , с която си натоварен е , да обогати човешката раса! Поздрав!
  • Хареса ми кратката форма, изпълнена със съдържание. Небитието, което тревожи със своя неясен образ, умората от блуждаенето на ума,отдалечаващо ни от самите нас, страхът от неизбежната предопределеността. Философските терзания на човека в захвърлеността на битието. Не мисля като теб, но харесвам поетичния изказ, с който защитваш своя възглед. И „залеза на изгреви”!
  • Хареса ми, Младене, чудна образност и сравнения!
  • Невероятна образност и дълбок психологизъм!... Удоволствие е да те чета, Младене!
  • ...което ми напомни "Обикновен живот" на Карел Чапек. Монотонноста е спокойствие и хармония, има хора, които цял живот се стремят и мечтаят а това! Обречеността не е бреме, когато я приемеш, тогава няма да усещаш бремето ѝ и ще вървиш леко и с усмивка по пътя си. Само два стиха, а колко много въпроси...
    Харесах!
  • Понякога монотонните години „ на дълга скука,” притъпяват усещането ни за цвета на живота! Но авторовата дълбока душевност и извисена поетичност ни връщат там: на гарата, очакващи да хванем експреса на прекрасната негова поезия.
    Малцина ще бъдем на крайната гара, забравили его и горест, и злост. Дано на нея да дочакаш и мен, Приятелю! Стискам ти силно ръката и ти желая да твориш все така неуморно и вдъхновено.
  • Всички знаем че сме обречени но предпочитаме дракона на сенките в изгрева изсечен.
  • Много е хубаво, Младен! Иска ми се, цялото да го копирам в коментарното поле. Силно, дълбоко, искрено! Поздрави!
  • С Руми!
  • И моите мисли ще останат нечути, защото това което усетих след прочита е като загадка, върху която ще размишлявам! Умееш да провокираш своите читатели, Младене, а това е безценно, иначе смисълът се губи!
  • Сякаш почувствах предопределената смърт на една космически огромна душа... - обречеността е чувство, което понякога остава да витае след прочита на твоите стихове, Младене. Перото ти е предваритело обречено на успех, приятелю! Респект!
  • Още от първия ред... Умопомрачително истински! Уникален си
  • Сложен смисъл в рими, но ме замисли, а след всяка мисъл- празнина от друга,
    без отговор въпросите излитат,
    от себе си не опознавам нищо,
    топя и губя се, и ставам липса.
    Благодаря!
  • Защо ли трябва да коментирам? Имам чувството, че вече са ме изпреварили в оценките.Но това не ми пречи, дори-напротив! Дори Спиноза и Кант мълчаливо ще се съгласят.А Дени Дидро би ме посъветвал:"Ако нямаш работа, не го прави тук!"
  • Оригинален философски стих, обречен на успех и размисъл! Поздравление!
  • Ах, този дракон... Стихове създава
    и вгражда сенките на мрачни мисли.
    И туй което подир тях остава
    искри подобно факел. И замисля...
  • Отново изпъкваш сред множеството от стихове...
  • Приличаш, не приличаш, винаги си себе си. Само дето се случва Нещо така да ни изведе на повърхността някое по-различно "себе си", че сами се чудим "аз ли съм, не съм ли аз". И тоя дракон: как сам да се опазиш? Има нещо в това нищо, ще знаеш! Нищо без нищо няма!
  • "Нечут монолог." Така е когато разговаряме със себе си...
    другите ни ни чуват и не разбират нашите съмнения и страхове!
    Затова търсим отговорите. И стигаме до онази вътрешна мъдрост
    която ни дава сили да продължим напред!

    "И дракона на сенките приижда
    от залеза на изгрева изсечен.
    Спасява ме, че още не ме вижда.
    Но туй ме прави още по - обречен."
    Адмирации за творбата ти , Младен!
Предложения
: ??:??