21 янв. 2018 г., 08:56

Неделя

1K 8 20

Бяло и мъгливо е навън.

Цяла нощ валя.

А аз все още съм като насън

бродеща из поетичната мъгла.

Четох, коментирах, преживях...

Даже, с някои си помечтах!

Време е да се взема във ръце!

Да стана и деня си да посрещна!

Да го притисна до горещото сърце

и с любов да го погледна.

Да седнем заедно по на кафе,

живота си да поодумаме.

Да помечтаем за бъдеще от кадифе

и после нежничко да се сбогуваме.

Неделя е. На кратко гости ще ми бъде днес денят.

Ще го обичам и прегръщам, докато минутите му се стопят!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...