21 янв. 2018 г., 08:56

Неделя

1K 8 20

Бяло и мъгливо е навън.

Цяла нощ валя.

А аз все още съм като насън

бродеща из поетичната мъгла.

Четох, коментирах, преживях...

Даже, с някои си помечтах!

Време е да се взема във ръце!

Да стана и деня си да посрещна!

Да го притисна до горещото сърце

и с любов да го погледна.

Да седнем заедно по на кафе,

живота си да поодумаме.

Да помечтаем за бъдеще от кадифе

и после нежничко да се сбогуваме.

Неделя е. На кратко гости ще ми бъде днес денят.

Ще го обичам и прегръщам, докато минутите му се стопят!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...