Неделя
Бяло и мъгливо е навън.
Цяла нощ валя.
А аз все още съм като насън
бродеща из поетичната мъгла.
Четох, коментирах, преживях...
Даже, с някои си помечтах!
Време е да се взема във ръце!
Да стана и деня си да посрещна!
Да го притисна до горещото сърце
и с любов да го погледна.
Да седнем заедно по на кафе,
живота си да поодумаме.
Да помечтаем за бъдеще от кадифе
и после нежничко да се сбогуваме.
Неделя е. На кратко гости ще ми бъде днес денят.
Ще го обичам и прегръщам, докато минутите му се стопят!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Едва днес видях коментарите ви. Много ви благодаря, че сте ми отделили време! Трогната съм!
