13 нояб. 2004 г., 11:00

НЕДОСТЪПНА

2.4K 0 5
По повод "Изтинал" на memphys

От болката преграда да вдигна
заклех се пред себе си аз
на ничий чувства да не откликна,
за да предпазя себе си и него в този час.

Предупреждавах те толкова пъти,
"недей, ще страдаш отново"
ти предупрежденията ми срути
и искаше всичко да дам наготово.

Не исках да бъда на никой,
не исках любов да дарявам,
и молих те в мен не поглеждай
ще страдаме двама накрая.

Аз с толкова думи те молих 
казвах недей, ще боли,
толкова пъти говорих,
а ти потъпка всичките молби.

Сега аз съм виновна ,
за страданието твое, знам
че бях толкоз неспособна
щастие на теб да дам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!!! Да права си, голяма беше, но за щастие всичко се размина без жертви
  • Лелер голяма дилема се е зародила...но ми харесва
  • сажалявам !!!! даржа на приятелството ни и нсаитина сажалявам че си ме разбрала погрешно. обичм те !!!
  • С тези ти думи макар и не направо, ми става ясно какво имаш да кажеш...
  • Понеже съм запознат със ситуацията щеу се въздържа от каментар за д а не бъде пристрастно. Ще кажа само хубаво е! Харесва ми!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...