Nov 13, 2004, 11:00 AM

НЕДОСТЪПНА

  Poetry
2.4K 0 5
По повод "Изтинал" на memphys

От болката преграда да вдигна
заклех се пред себе си аз
на ничий чувства да не откликна,
за да предпазя себе си и него в този час.

Предупреждавах те толкова пъти,
"недей, ще страдаш отново"
ти предупрежденията ми срути
и искаше всичко да дам наготово.

Не исках да бъда на никой,
не исках любов да дарявам,
и молих те в мен не поглеждай
ще страдаме двама накрая.

Аз с толкова думи те молих 
казвах недей, ще боли,
толкова пъти говорих,
а ти потъпка всичките молби.

Сега аз съм виновна ,
за страданието твое, знам
че бях толкоз неспособна
щастие на теб да дам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!!! Да права си, голяма беше, но за щастие всичко се размина без жертви
  • Лелер голяма дилема се е зародила...но ми харесва
  • сажалявам !!!! даржа на приятелството ни и нсаитина сажалявам че си ме разбрала погрешно. обичм те !!!
  • С тези ти думи макар и не направо, ми става ясно какво имаш да кажеш...
  • Понеже съм запознат със ситуацията щеу се въздържа от каментар за д а не бъде пристрастно. Ще кажа само хубаво е! Харесва ми!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...