Недосънувани сини сънища...
Недосънувани сини сънища...
Пристъпваща тихо, заспиващата вечер
росата по миглите ми обагри във синьо;
отведе ме нежно в сънища бленувани,
погали с тъга копнежа ми таен...
Гмурнах се в синия залез на любимите очи,
от облачета теменужени заискряха лъчи,
сини сънища в безсънието си сънувам,
любовни миражи в мечтите рисувам...
Чашата е недокосната, свещта догаря,
изпепелена е и последната цигара.
Среднощният вятър свири Лунната соната,
без твоите сини очи е безкрайна пустотата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лиляна Стойчева Все права защищены
