Nov 18, 2009, 2:27 PM

Недосънувани сини сънища...

  Poetry » Love
1.2K 0 3

Недосънувани сини сънища...

 

 

Пристъпваща тихо, заспиващата вечер

росата по миглите ми обагри във синьо;

отведе ме нежно в сънища бленувани,

погали с тъга копнежа ми таен...

 

Гмурнах се в синия залез на любимите очи,

от облачета теменужени заискряха лъчи,

сини сънища в безсънието си сънувам,

любовни миражи в мечтите рисувам...

 

Чашата е недокосната, свещта догаря,

изпепелена е и последната цигара.

Среднощният вятър свири Лунната соната,

без твоите сини очи е безкрайна пустотата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...