Nov 18, 2009, 2:27 PM

Недосънувани сини сънища...

  Poetry » Love
1.2K 0 3

Недосънувани сини сънища...

 

 

Пристъпваща тихо, заспиващата вечер

росата по миглите ми обагри във синьо;

отведе ме нежно в сънища бленувани,

погали с тъга копнежа ми таен...

 

Гмурнах се в синия залез на любимите очи,

от облачета теменужени заискряха лъчи,

сини сънища в безсънието си сънувам,

любовни миражи в мечтите рисувам...

 

Чашата е недокосната, свещта догаря,

изпепелена е и последната цигара.

Среднощният вятър свири Лунната соната,

без твоите сини очи е безкрайна пустотата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...