Недосънувани сини сънища...
Недосънувани сини сънища...
Пристъпваща тихо, заспиващата вечер
росата по миглите ми обагри във синьо;
отведе ме нежно в сънища бленувани,
погали с тъга копнежа ми таен...
Гмурнах се в синия залез на любимите очи,
от облачета теменужени заискряха лъчи,
сини сънища в безсънието си сънувам,
любовни миражи в мечтите рисувам...
Чашата е недокосната, свещта догаря,
изпепелена е и последната цигара.
Среднощният вятър свири Лунната соната,
без твоите сини очи е безкрайна пустотата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стойчева Всички права запазени
