danda (Даниела)
358 1120
28 янв. 2020 г., 07:50

Неизбежност 

  Поэзия » Другая
853 1 3

Ще има пак след мене дъжд, луна, зора.
Той, Раят, е измислен дар за всички смъртни.
Животът е безкрайно дълга самота,
стаена тихо в болния ни кътник.

Боли ни не самотното и бездиханно време,
болят минутите с човеци, дегизирани на други.
И знам, че днес пръстта копнее да зачене с мене,
но аз не бързам още да заспя в утробата ù груба,

защото пак след мен ще има дъжд, луна, зора...
Та ние с първия си вик сме на тревата верен спътник.
Преглъщам бавно клисавия резен самота,
за да лекувам живия си още кътник.

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??