Неизбежност
Ще има пак след мене дъжд, луна, зора.
Той, Раят, е измислен дар за всички смъртни.
Животът е безкрайно дълга самота,
стаена тихо в болния ни кътник.
Боли ни не самотното и бездиханно време,
болят минутите с човеци, дегизирани на други.
И знам, че днес пръстта копнее да зачене с мене,
но аз не бързам още да заспя в утробата ù груба,
защото пак след мен ще има дъжд, луна, зора...
Та ние с първия си вик сме на тревата верен спътник.
Преглъщам бавно клисавия резен самота,
за да лекувам живия си още кътник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
