10 янв. 2014 г., 11:21

Неизказано

985 0 1


Неизказано

 

Така и не успях да ти го кажа,

не настъпи сгодният момент.

Обикнах те, макар неосъзнато.

Живеех дните сякаш като в сън,

вървях, но без да стъпвам по земята...

Усещах любовта, витаеща във въздуха,

ала нехаех, че тя прониква вътре в мен.

Събуждам се едва сега, когато

останала сама, тъгувам истински за теб

и с болка осъзнавам колко значиш.

Помежду ни има много неизказано,

което започва страшно да тежи.

От всичко най-много искам да ти кажа:

"Обичам те, тъй както обичаш ме и ти!"

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АсЛана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...