Jan 10, 2014, 11:21 AM

Неизказано

  Poetry » Love
980 0 1


Неизказано

 

Така и не успях да ти го кажа,

не настъпи сгодният момент.

Обикнах те, макар неосъзнато.

Живеех дните сякаш като в сън,

вървях, но без да стъпвам по земята...

Усещах любовта, витаеща във въздуха,

ала нехаех, че тя прониква вътре в мен.

Събуждам се едва сега, когато

останала сама, тъгувам истински за теб

и с болка осъзнавам колко значиш.

Помежду ни има много неизказано,

което започва страшно да тежи.

От всичко най-много искам да ти кажа:

"Обичам те, тъй както обичаш ме и ти!"

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АсЛана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...