10.01.2014 г., 11:21

Неизказано

983 0 1


Неизказано

 

Така и не успях да ти го кажа,

не настъпи сгодният момент.

Обикнах те, макар неосъзнато.

Живеех дните сякаш като в сън,

вървях, но без да стъпвам по земята...

Усещах любовта, витаеща във въздуха,

ала нехаех, че тя прониква вътре в мен.

Събуждам се едва сега, когато

останала сама, тъгувам истински за теб

и с болка осъзнавам колко значиш.

Помежду ни има много неизказано,

което започва страшно да тежи.

От всичко най-много искам да ти кажа:

"Обичам те, тъй както обичаш ме и ти!"

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АсЛана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...