Знам защо се сипе пролетния дъжд.
Плачещият облак срещам не веднъж.
Той прикрива с длани моето лице
сякаш за да брани радостта с ръце.
В шепите му хлипа крехка синева.
Рони се. Попива. Гръм. Порой. Вода.
Яростта върлува, раждайки дъга.
И това ще мине, но не знам кога.
Гонят се в улука светлите сълзи
и сълзи пролука в тъмните коси
на върбите, свели клонки и листа.
Силна е земята. Нежна е пръстта. ...