Нежна е пръстта
630
0
15
Знам защо се сипе пролетния дъжд.
Плачещият облак срещам не веднъж.
Той прикрива с длани моето лице
сякаш за да брани радостта с ръце.
В шепите му хлипа крехка синева.
Рони се. Попива. Гръм. Порой. Вода.
Яростта върлува, раждайки дъга.
И това ще мине, но не знам кога.
Гонят се в улука светлите сълзи
и сълзи пролука в тъмните коси
на върбите, свели клонки и листа.
Силна е земята. Нежна е пръстта.
Пулсът ѝ отмерва времето напред.
Някъде записват вечния сюжет.
Аз не искам много. Само миг поне,
ала да е с теб под нашето небе.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
