bubenceto199 (Любослава Банова)
45 142
18 окт. 2008 г., 16:07

Нека да съм сама 

  Поэзия » Любовная
690 0 4

В тъжни и мрачни години,

в най-меланхоличните дни

до тебе дотичах, но забравил си ти.

Сълзите се стичаха,

в мен бе празнота.

Колко други ме обичаха,

а аз погазих това.

Дневното слънце не бях виждала с дни,

просто любовта ми към теб светлината уби.

Бродех бездушна, ранена, преследвана

от тихото сбогом, което прошепна в нощта.

Денят с мрака се слял в едно,

духът ми при теб отлетя с любовта.

И гледах те отгоре, невярваща на своите очи,

в обич на друга се вричаше ти...

Гордо напред продължих и сълзите изтрих.

Сляпа за изневерите ти съм била

и гръб обърнах на света.

Нека да съм наказана днес,

затова нека да съм сама...

                            

© Любослава Банова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всеки може да усети колко наранена си била и много се радвам,че имам честа да те познавам и да видя какъв човек си - колко борбена въпреки всичко.
  • Е мила, върнах се години назад и видях себе си.
    Докосна сърцето ми .
    Няма да бъдеш сама,ще го преживееш, но ще остави следа...
    Поздрави от мен.
  • 6 едно прекрасно излязло от душатата ти произведение
  • Е, страхотно признание! Браво! Само на силна жена е подвластно! С удоволствие ти слагам 6!
Предложения
: ??:??