Нека да съм сама
В тъжни и мрачни години,
в най-меланхоличните дни
до тебе дотичах, но забравил си ти.
Сълзите се стичаха,
в мен бе празнота.
Колко други ме обичаха,
а аз погазих това.
Дневното слънце не бях виждала с дни,
просто любовта ми към теб светлината уби.
Бродех бездушна, ранена, преследвана
от тихото сбогом, което прошепна в нощта.
Денят с мрака се слял в едно,
духът ми при теб отлетя с любовта.
И гледах те отгоре, невярваща на своите очи,
в обич на друга се вричаше ти...
Гордо напред продължих и сълзите изтрих.
Сляпа за изневерите ти съм била
и гръб обърнах на света.
Нека да съм наказана днес,
затова нека да съм сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослава Банова Всички права запазени
