Нека да съм сама
В тъжни и мрачни години,
в най-меланхоличните дни
до тебе дотичах, но забравил си ти.
Сълзите се стичаха,
в мен бе празнота.
Колко други ме обичаха,
а аз погазих това.
Дневното слънце не бях виждала с дни,
просто любовта ми към теб светлината уби.
Бродех бездушна, ранена, преследвана
от тихото сбогом, което прошепна в нощта.
Денят с мрака се слял в едно,
духът ми при теб отлетя с любовта.
И гледах те отгоре, невярваща на своите очи,
в обич на друга се вричаше ти...
Гордо напред продължих и сълзите изтрих.
Сляпа за изневерите ти съм била
и гръб обърнах на света.
Нека да съм наказана днес,
затова нека да съм сама...
© Любослава Банова All rights reserved.
