Нека да съм сама
В тъжни и мрачни години,
в най-меланхоличните дни
до тебе дотичах, но забравил си ти.
Сълзите се стичаха,
в мен бе празнота.
Колко други ме обичаха,
а аз погазих това.
Дневното слънце не бях виждала с дни,
просто любовта ми към теб светлината уби.
Бродех бездушна, ранена, преследвана
от тихото сбогом, което прошепна в нощта.
Денят с мрака се слял в едно,
духът ми при теб отлетя с любовта.
И гледах те отгоре, невярваща на своите очи,
в обич на друга се вричаше ти...
Гордо напред продължих и сълзите изтрих.
Сляпа за изневерите ти съм била
и гръб обърнах на света.
Нека да съм наказана днес,
затова нека да съм сама...
© Любослава Банова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всеки може да усети колко наранена си била и много се радвам,че имам честа да те познавам и да видя какъв човек си - колко борбена въпреки всичко.
-
Е мила, върнах се години назад и видях себе си.
Докосна сърцето ми .
Няма да бъдеш сама,ще го преживееш, но ще остави следа...
Поздрави от мен. -
6 едно прекрасно излязло от душатата ти произведение
-
Е, страхотно признание! Браво! Само на силна жена е подвластно! С удоволствие ти слагам 6!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
