... необратимо...
Облегни,
облегни се на моето детство.
Прегърнало минало в рани заровено.
Да, така с мен се случва болезнено често –
от своята болка на съд съм положена.
Помечтай,
помечтай си със моето детство,
погребало мигове – по-зли от мащехи.
Няма капка съмнение, че то е черно,
по-черно от дявола, криещ се в мрака си.
Няма как...
Няма как да погледнеш във мен,
без да видиш прогнилите ласки,
на този някой, по който изгаряхме
аз и моето време - без маски...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвет Все права защищены
