Облегни,
облегни се на моето детство.
Прегърнало минало в рани заровено.
Да, така с мен се случва болезнено често –
от своята болка на съд съм положена.
Помечтай,
помечтай си със моето детство,
погребало мигове – по-зли от мащехи.
Няма капка съмнение, че то е черно,
по-черно от дявола, криещ се в мрака си.
Няма как...
Няма как да погледнеш във мен,
без да видиш прогнилите ласки,
на този някой, по който изгаряхме
аз и моето време - без маски...
© Цвет All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
