Необятна...
Не мога вече да те побера във стих.
Отвъд си. Над. Безкрайна. Нелогична.
Реалност. Сън. Луна. Звезди.
Съдба. Любов. Живот. Категоричност.
Не мога да те събера на лист.
Как бих написал цялата Вселена?
За мен си сбъднат блян, по детски – чист.
Изплакан с най-божественото съкровение...
Не бих могъл дори да те измисля.
По-хубава от влюбено въображение.
Бъди в живота ми и спри да липсваш!
Бъди последното ми изречение!...
Не ми се вписваш в никаква литература.
С ръцете си ще пиша страст. Безвремие.
След сбъдване аз пак ще те жадувам.
Защото ти си щастие. И изцеление...
Стихопат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
