Мълчанието силно звучи,
думите тихо изчезват.
Охладняло сърце в самота се обгръща,
неосъществени мечти...
бавно потъват,
в необятна забрава се губят.
Нима не разбираш, че ме рушиш?
Или вината на мен опитваш се да я внушиш?
Няма да те съдя, че ме изоставяш ти,
ще ми бъде тъжно само за неосъществените мечти...