Мълчанието силно звучи,
думите тихо изчезват.
Охладняло сърце в самота се обгръща,
неосъществени мечти...
бавно потъват,
в необятна забрава се губят.
Нима не разбираш, че ме рушиш?
Или вината на мен опитваш се да я внушиш?
Няма да те съдя, че ме изоставяш ти,
ще ми бъде тъжно само за неосъществените мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up