29.07.2018 г., 22:06 ч.
Неосъществени мечти
316
0
0
Мълчанието силно звучи,
думите тихо изчезват.
Охладняло сърце в самота се обгръща,
неосъществени мечти...
бавно потъват,
в необятна забрава се губят.
Нима не разбираш, че ме рушиш?
Или вината на мен опитваш се да я внушиш?
Няма да те съдя, че ме изоставяш ти,
ще ми бъде тъжно само за неосъществените мечти...
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
