Patrizzia (Надежда Ангелова)
2062 18145
9 мар. 2020 г., 10:36  

Непокорна молитва 

  Поэзия » Философская
387 3 9

С душата си, взор към небето обърнала,
земята  прегръщах – добра и красива.
Сънувах Луна, плачех, че съм се върнала,
садях стих, след стих там – в небесната нива.

 

Прости ми, мой Отче, че съм се съмнявала
сред чужди звезди, в тъмни нощи се скитах.
Надежда на всички и обич съм давала.
На бащинска прошка от Теб все разчитах.

 

Прости ми, че често притисната в ъгъла,
преливах от цвят и дъгата разплитах.
Понякога просто красиво съм лъгала,
дали ще боли, как и колко не питах...

 

И дойде ли време смири я – душата ми,
на тленност и смърт  тя и днес се присмива...
А нощем ще светят в звездите словата ми,
ще спомнят за мен – непокорно щастлива.

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??