Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
9.03.2020 г., 10:36 ч.  

Непокорна молитва 

  Поезия » Философска
437 3 8

С душата си, взор към небето обърнала,
земята  прегръщах – добра и красива.
Сънувах Луна, плачех, че съм се върнала,
садях стих, след стих там – в небесната нива.

 

Прости ми, мой Отче, че съм се съмнявала
сред чужди звезди, в тъмни нощи се скитах.
Надежда на всички и обич съм давала.
На бащинска прошка от Теб все разчитах.

 

Прости ми, че често притисната в ъгъла,
преливах от цвят и дъгата разплитах.
Понякога просто красиво съм лъгала,
дали ще боли, как и колко не питах...

 

И дойде ли време смири я – душата ми,
на тленност и смърт  тя и днес се присмива...
А нощем ще светят в звездите словата ми,
ще спомнят за мен – непокорно щастлива.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??