Непосилно
Този ден не е сън. И повтаря
твойте дози мечти, но по две...
Този ден е сънят на жътваря,
дето жъне под ясно небе.
Там жътварската струна отваря
непосилни пожари и стон,
от които клавишите грабят
всяка капка минор. И любов.
Този ден е последният сън.
И е споменът днес откровен.
И е само звездица отвън.
И е само любов. Но без мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
