Непосилно
Този ден не е сън. И повтаря
твойте дози мечти, но по две...
Този ден е сънят на жътваря,
дето жъне под ясно небе.
Там жътварската струна отваря
непосилни пожари и стон,
от които клавишите грабят
всяка капка минор. И любов.
Този ден е последният сън.
И е споменът днес откровен.
И е само звездица отвън.
И е само любов. Но без мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
