2 дек. 2009 г., 01:14

Нероден

1K 0 1

В паважни улици и улични фенери,

в суетата на хорски водовъртеж -

там си бил, в грозота и предвзривна феерия,

в смъртна тишина и вулканичен гърмеж!

В мен живял си преди да бъда жива,

скрит в зародиша на безтелесната ми душа,

разхвърляйки всички късчета игриво -

намек за болка с вкуса на любовта.

И сега изпълваш съществото ми,

с петна от счупени секунди закрепен

на прашната стена в душата ми -

фантастично жизнен, а истински  нероден!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепп Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пишеш удивително елегантна поезия. Харесва ми богатството на изразите и образността. Ще те чета с удоволствие.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...