2.12.2009 г., 1:14

Нероден

1K 0 1

В паважни улици и улични фенери,

в суетата на хорски водовъртеж -

там си бил, в грозота и предвзривна феерия,

в смъртна тишина и вулканичен гърмеж!

В мен живял си преди да бъда жива,

скрит в зародиша на безтелесната ми душа,

разхвърляйки всички късчета игриво -

намек за болка с вкуса на любовта.

И сега изпълваш съществото ми,

с петна от счупени секунди закрепен

на прашната стена в душата ми -

фантастично жизнен, а истински  нероден!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пишеш удивително елегантна поезия. Харесва ми богатството на изразите и образността. Ще те чета с удоволствие.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...