В паважни улици и улични фенери,
в суетата на хорски водовъртеж -
там си бил, в грозота и предвзривна феерия,
в смъртна тишина и вулканичен гърмеж!
В мен живял си преди да бъда жива,
скрит в зародиша на безтелесната ми душа,
разхвърляйки всички късчета игриво -
намек за болка с вкуса на любовта.
И сега изпълваш съществото ми,
с петна от счупени секунди закрепен
на прашната стена в душата ми -
фантастично жизнен, а истински нероден!!!