Dec 2, 2009, 1:14 AM

Нероден

  Poetry
1K 0 1

В паважни улици и улични фенери,

в суетата на хорски водовъртеж -

там си бил, в грозота и предвзривна феерия,

в смъртна тишина и вулканичен гърмеж!

В мен живял си преди да бъда жива,

скрит в зародиша на безтелесната ми душа,

разхвърляйки всички късчета игриво -

намек за болка с вкуса на любовта.

И сега изпълваш съществото ми,

с петна от счупени секунди закрепен

на прашната стена в душата ми -

фантастично жизнен, а истински  нероден!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепп All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пишеш удивително елегантна поезия. Харесва ми богатството на изразите и образността. Ще те чета с удоволствие.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...