29 мая 2009 г., 21:02

Несбъдната 

  Поэзия
811 0 12

Безсънно те сънувам със очи без сбъдване.

Мечтано нарисувана е призрачната ми сълза.

В лазурните отблясъци позната до обръгване,

се спира в утринната си мъгла... сама.

 

Кръжат пространства с мамещо очакване.

И в светли паяжини изплитат ми крила.

А през душата ми минават недокоснати

и ласки, и слова - пропуснати в една съдба.

 

По вечните пътеки вървим във своите коловози.

Космически пространства са миражните ни светове.

И в облачни слънца са ръцете ни изтръпнали,

а само се докоснаха с мечтата си... едва.

 

Трепти на хоризонта отчаяно сбогуване.

От всеки трепет сърцето ми кърви.

А на прощаване във друг живот ще чакаме,

да се обичаме със спомен, както някога... преди.

 

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??