Несбъдната
Безсънно те сънувам със очи без сбъдване.
Мечтано нарисувана е призрачната ми сълза.
В лазурните отблясъци позната до обръгване,
се спира в утринната си мъгла... сама.
Кръжат пространства с мамещо очакване.
И в светли паяжини изплитат ми крила.
А през душата ми минават недокоснати
и ласки, и слова - пропуснати в една съдба.
По вечните пътеки вървим във своите коловози.
Космически пространства са миражните ни светове.
И в облачни слънца са ръцете ни изтръпнали,
а само се докоснаха с мечтата си... едва.
Трепти на хоризонта отчаяно сбогуване.
От всеки трепет сърцето ми кърви.
А на прощаване във друг живот ще чакаме,
да се обичаме със спомен, както някога... преди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
