May 29, 2009, 9:02 PM

Несбъдната 

  Poetry
823 0 12

Безсънно те сънувам със очи без сбъдване.

Мечтано нарисувана е призрачната ми сълза.

В лазурните отблясъци позната до обръгване,

се спира в утринната си мъгла... сама.

 

Кръжат пространства с мамещо очакване.

И в светли паяжини изплитат ми крила.

А през душата ми минават недокоснати

и ласки, и слова - пропуснати в една съдба.

 

По вечните пътеки вървим във своите коловози.

Космически пространства са миражните ни светове.

И в облачни слънца са ръцете ни изтръпнали,

а само се докоснаха с мечтата си... едва.

 

Трепти на хоризонта отчаяно сбогуване.

От всеки трепет сърцето ми кърви.

А на прощаване във друг живот ще чакаме,

да се обичаме със спомен, както някога... преди.

 

© Таня Кирилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??