15 дек. 2009 г., 18:31

Нещо 

  Поэзия » Другая
659 0 10

Нещо, отдавна отминало...

Но отпечатък оставило.

Нещо докрай не изстинало...

Кърпено... Позабравено...

 

Нещо, което, умирайки,

вкопчва се в нови надежди.

Търси, но все не намира

брод през строшената нежност.

 

Нещо, в сърцето закотвено.

Там от години замряло.

Ала без него животът

почва със край. Без начало...

 

Някаква болка голяма,

впила в душата бодили.

Изпепелила... Но пламък

от пепелта се извива.

 

Може би нещо изгубихме?...

Може би нещо се ражда?...

 

Но е горчиво и хубаво

с вечната тръпнеща жажда.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Особена красота има в това стихотворение. Някаква напевна лекота - може би идва от късите редове в съчетание с многократните повторения на "нещо". А и този синтаксис - елиптичен, полу-безглаголен - придава една очарователна нотка на недоизказаност. Поезия, поезия...!! Наслада пълна.
  • !
  • Радвам се, че се запознах и с тебе!
  • Прекрасна си!!!
  • Добре е, че го има "нещото", дори и когато ни горчи.
    Чудесна си!
  • Много ми хареса!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • хубаво !
  • Обичам да те чета, Бианка! Бих казала, че с теб сме сродни души!
  • без край
    и начало си,

    Уенди!!!*
  • "Но е горчиво и хубаво
    с вечната тръпнеща жажда"
    Прекрасен стих!
Предложения
: ??:??