Нещо, отдавна отминало...
Но отпечатък оставило.
Нещо докрай не изстинало...
Кърпено... Позабравено...
Нещо, което, умирайки,
вкопчва се в нови надежди.
Търси, но все не намира
брод през строшената нежност.
Нещо, в сърцето закотвено.
Там от години замряло.
Ала без него животът
почва със край. Без начало...
Някаква болка голяма,
впила в душата бодили.
Изпепелила... Но пламък
от пепелта се извива.
Може би нещо изгубихме?...
Може би нещо се ражда?...
Но е горчиво и хубаво
с вечната тръпнеща жажда.
© Бианка Габровска All rights reserved.