Нещо

Поезия » Друга

816 0 10

Нещо, отдавна отминало...

Но отпечатък оставило.

Нещо докрай не изстинало...

Кърпено... Позабравено...

Нещо, което, умирайки,

вкопчва се в нови надежди.

Търси, но все не намира

брод през строшената нежност.

Нещо, в сърцето закотвено.

Там от години замряло.

Ала без него животът

почва със край. Без начало...

Някаква болка голяма,

впила в душата бодили.

Изпепелила... Но пламък

от пепелта се извива.

Може би нещо изгубихме?...

Може би нещо се ражда?...

Но е горчиво и хубаво

с вечната тръпнеща жажда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Смиф (Валентин Евстатиев)

Особена красота има в това стихотворение. Някаква напевна лекота - може би идва от късите редове в съчетание с многократните повторения на "нещо". А и този синтаксис - елиптичен, полу-безглаголен - придава една очарователна нотка на недоизказаност. Поезия, поезия...!! Наслада пълна.

2011-11-11T15:16:06+02:00
stenli499 (Станислава)

!

2011-03-22T02:25:34+02:00
ananel (Нелиса)

Радвам се, че се запознах и с тебе!

2010-01-11T21:28:34+02:00
Индиана (Криси)

Прекрасна си!!!

2009-12-28T18:51:47+02:00
Самодива (Вики)

Добре е, че го има "нещото", дори и когато ни горчи.
Чудесна си!

2009-12-17T15:33:54+02:00