Уенди (Бианка Габровска) Уенди (Бианка Габровска)
8 211
15 dic 2009, 18:31

Нещо

  Poesía » Otra
819 0 10

Нещо, отдавна отминало...

Но отпечатък оставило.

Нещо докрай не изстинало...

Кърпено... Позабравено...

 

Нещо, което, умирайки,

вкопчва се в нови надежди.

Търси, но все не намира

брод през строшената нежност.

 

Нещо, в сърцето закотвено.

Там от години замряло.

Ала без него животът

почва със край. Без начало...

 

Някаква болка голяма,

впила в душата бодили.

Изпепелила... Но пламък

от пепелта се извива.

 

Може би нещо изгубихме?...

Може би нещо се ражда?...

 

Но е горчиво и хубаво

с вечната тръпнеща жажда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Смиф (Валентин Евстатиев)
    Смиф (Валентин Евстатиев)
    Особена красота има в това стихотворение. Някаква напевна лекота - може би идва от късите редове в съчетание с многократните повторения на "нещо". А и този синтаксис - елиптичен, полу-безглаголен - придава една очарователна нотка на недоизказаност. Поезия, поезия...!! Наслада пълна.
  • stenli499 (Станислава)
    stenli499 (Станислава)
    !
  • ananel (Нелиса)
    ananel (Нелиса)
    Радвам се, че се запознах и с тебе!
  • Индиана (Криси)
    Индиана (Криси)
    Прекрасна си!!!
  • Самодива (Вики)
    Самодива (Вики)
    Добре е, че го има "нещото", дори и когато ни горчи.
    Чудесна си!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0