Нещо като изповед...
| Нещо като изповед... | |||
| Ти даде ми от младостта си | |||
| и толкова години си до мен... | |||
| А аз залитах и се губех... | |||
| ту тръгвах си, а после пак... | |||
| при тебе се завръщах уморена. | |||
| От толкова лъжи и думи... | |||
| и гол копнеж по суетата, | |||
| но винаги си тръгвах наранена, | |||
| сама намирайки вратата. | |||
| Дали си ми простил - не зная... | |||
| Дори за прошка се срамувам. | |||
| Сега аз само искам да призная... | |||
| по мъничко навсякъде си липсвал... | |||
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
