Нещо като изповед...
Ти даде ми от младостта си
и толкова години си до мен...
А аз залитах и се губех...
ту тръгвах си, а после пак...
при тебе се завръщах уморена.
От толкова лъжи и думи...
и гол копнеж по суетата,
но винаги си тръгвах наранена,
сама намирайки вратата.
Дали си ми простил - не зная...
Дори за прошка се срамувам. ...