23.12.2009 г., 22:59 ч.
Нещо като изповед...
| Нещо като изповед... | |||
| Ти даде ми от младостта си | |||
| и толкова години си до мен... | |||
| А аз залитах и се губех... | |||
| ту тръгвах си, а после пак... | |||
| при тебе се завръщах уморена. | |||
| От толкова лъжи и думи... | |||
| и гол копнеж по суетата, | |||
| но винаги си тръгвах наранена, | |||
| сама намирайки вратата. | |||
| Дали си ми простил - не зная... | |||
| Дори за прошка се срамувам. | |||
| Сега аз само искам да призная... | |||
| по мъничко навсякъде си липсвал... | |||
© Мариана Вълкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"по мъничко навсякъде си липсвал..." - прекрасно...
-
Как ги редиш, като мъниста... Целувки! :*
-
много хубаво
Весели празници! -
Човекът е човек щом прощава! Поздрави!
-
Защо нещо като - то си е. Желая Дядо Коледа да те дари с това, с което ти искаш да дариш най- близките си хора!
-
Най- великото чувство - прошката...
Честито рождество!* -
Нека магията на святата Коледна нощ
влезе в дома ви и ви донесе здраве, щастие и благодат!
Който обича - умее да прощава! -
Простил е, щом толкова години е до тебе!
Весели празници!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А Любовта винаги прощава!
Много е хубав стиха ти!