| Нещо като изповед... | |||
| Ти даде ми от младостта си | |||
| и толкова години си до мен... | |||
| А аз залитах и се губех... | |||
| ту тръгвах си, а после пак... | |||
| при тебе се завръщах уморена. | |||
| От толкова лъжи и думи... | |||
| и гол копнеж по суетата, | |||
| но винаги си тръгвах наранена, | |||
| сама намирайки вратата. | |||
| Дали си ми простил - не зная... | |||
| Дори за прошка се срамувам. | |||
| Сега аз само искам да призная... | |||
| по мъничко навсякъде си липсвал... | |||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
