30 мая 2008 г., 19:47

Несподелена любов

1.4K 0 4

Нищо не ми остана от света, чувствам се

празна, но в мен пламти любовта.

Сърцето си затварях и на никого не давах

да стигне до мен, не исках да се влюбя

дори за ден, но появи се ти и разгоря

хиляди искри, беше до мен само за ден,

но вече си при друга, а не си с мен.

 

Разгоря хиляди искри, разпламтя в мен любовта,

разплака в мен хиляди сълзи, уби в мен душата,

погуби хиляди мечти, разби хиляди надежди,

но аз ти простих и всичко заличих.

 

Обичам те още и искам да бъда с теб,

помогни ми нощем да не мисля за теб.

Боли ме още, че любовта е несподелена,

боли ме нощем като си представя,

че си с нея, сълзите ми се стичат

и не мога да спра да плача,

но пред теб няма да пролея и една сълза,

няма да ме видиш никога да плача.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...